На фейсбук
Не зная този, който те измисли,
дали да хуля, или благославям,
че вместо мъдра книга да разлиствам,
отново трепя време, оглупявам.
Прегарят често, лумват на котлона
кафето и любимата юфка.
Не ям, не пия, все съм си на клона
с поразницата мишчица в ръка.
Заканвам се, заклевам се... И спирам!
Антрактът трае няколко минути.
И готвя, чистя, гладя и сърфирам.
Зелена точка, онлайн, дом за луди...
Уж вяло, безучастно, а участвам.
И не като месия, аутсайдер.
Придрема ли, притиска ме ужасно
с огромна паст андронният колайдер.
Не искам, ала някак си разбирам
кой, как, кога, с кого се е чифтосал.
И тихичко сред мъртвите умирам,
а после из Равело тичам боса.
Присъстват всички – макро, фили, фоби...
След древна удивителна разкопка
връхлитат витамини и микроби,
диета с боб и десет грама водка,
вампири, политици, педофили...
Привикнах вече, никак не се стряскам,
насреща ми цветя и крокодили,
рога, копита, дяволски опашки.
Разбира се, лекувам и душата.
С поезия! Е, все ще се намери.
Голям е кеф, когато на стената
е кацнал стих от чудото Валери.
Понякога и аз с мерак се включвам,
курдисвам си чаровно селфи фото.
И мъдростчица в стихове заключвам,
но спирам тук, налага се, защото
дими навред, във кухнята е страшно.
Ооо, пилето излита – яко дим.
Съпруже мой, овесената каша
със брачни чувства ще си поделим.
*Чудото Валери – Валери Станков
© Алина Стоянова All rights reserved.
Много ми харесва иронията в стиха. Прекрасно оформление, поздрав!
