На Г. Г.2
момент спокойствие, но в самота.
Очи отварям и оглеждам се -
след теб останала е празнина!
А някога усещах, че те има.
Сега във спомени се давя нощем,
самотна слушам песента любима
и се проклинам, че те чакам още.
Божествено и дяволско във теб съзирах.
Копнея пак за онзи ден красив,
когато ангели във теб намирах
и всеки миг от него бе щастлив!
Живот без теб - това е моят ад.
Бягам сред лица далечни.
Само споменът за твоя свят
съдържа нотички човечни.
Разби поредното ми късче гордост
и слагам маска, за да не личи.
Прикривам се зад доза дързост
и пак потъвам в свойте дълбини.
И в този филм играя следващата роля,
а кога ли ще играя своята?
Кога ще бъда себе си, боли,
че за всички непотребна е реалността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени