На гарата на самотата
На гарата стоя с разплакани очи,
и търся пак онези дни.
Дни, в който ти ми подари
най-милите слова, най-нежните целувки на света.
Сега сама стоя и гледам огромната тълпа:
минават покрай мен,а аз съм тъй сама
и много ме боли! Къде са мойте дни?
Къде остана ти?
Навярно си забравил за мен, за теб, за нашите мечти...
Кажи, за Бога, защо го позволи?!
Защо така ме нарани?
Защо погуби любовта, защо остави ме сама?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Стоянова Всички права запазени
