На гарата стоя с разплакани очи,
и търся пак онези дни.
Дни, в който ти ми подари
най-милите слова, най-нежните целувки на света.
Сега сама стоя и гледам огромната тълпа:
минават покрай мен,а аз съм тъй сама
и много ме боли! Къде са мойте дни?
Къде остана ти?
Навярно си забравил за мен, за теб, за нашите мечти...
Кажи, за Бога, защо го позволи?!
Защо така ме нарани?
Защо погуби любовта, защо остави ме сама?
© Ваня Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
