mimi_ia (Миа)
17 8
3.06.2008 г., 10:31 ч.

На гроба ми ела 

  Поезия » Любовна
3510 0 8

Когато някой ден се върнеш
в този тъжен град,                            
не ме търси да ме прегърнеш             
и моите устни да целунеш пак!        

Ела на гроба ми със роза черна,          
до него тихичко седни...                    
спомни си как те чаках вярна...        
как плачеха очите ми...                     

Спомни си моята усмивка                 
и онзи огън, който в мен пламтя...     
аз мислех си, че съм щастливка,
но в лъжите моята душа горя!         

На паметника ми ще пише:               
"Красива беше тя...                              
и винаги за любовта си бе готова
на всичко, даже за смъртта!"                 

Ще целуваш каменните устни  -       
снимката на мраморна скала             
и там, сред гробовете пусти                
ще усетиш що е самота...                   

Душата ти в тъга ще се загуби,         
ще пламне чувство за вина                   
и тихо ще изричаш думи,                    
както аз сега съдбата си кълна...        

Но ти недей да се страхуваш -             
умира всичко, не и любовта -            
и в нощите недей отчаян да будуваш,
в очакване на моята душа...                 

В този тъжен ден, когато                   
с птиците в небето ще летя,          
не се мъчи - ти няма да ме върнеш,       
заравяйки ръцете си в пръстта!          

Но там - на гроба ми ще видиш             
красиви, мраморни цветя,                      
със сълзи горчиви ти ще ги прелееш     
и в този тъжен ден ще ти простя!!!

© Миа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??