Дълъг ден, по-дълга нощ, влачат се тежат ужасно,
мяташ се, сънят е лош, а леглото ти е тясно.
Пот се стича по чело, натежало от умора,
впримчена в това русло, на отрудените хора.
Плачеш тихо и без глас, за децата, за дома си,
всеки ден и всеки час, не излизат от ума ти.
В теб терзание кипи, стиска те с ужасна сила,
но макар да те боли, себе си си посветила.
На гурбет си ти дошла, нуждата далеч те прати,
никой тук не ти постла, а колко пъти си изпати.
Зъби стискаш всеки ден, още малко, още малко,
със живецът ти вроден, няма да изглеждаш жалко. ...