На гурбет
Дълъг ден, по-дълга нощ, влачат се тежат ужасно,
мяташ се, сънят е лош, а леглото ти е тясно.
Пот се стича по чело, натежало от умора,
впримчена в това русло, на отрудените хора.
Плачеш тихо и без глас, за децата, за дома си,
всеки ден и всеки час, не излизат от ума ти.
В теб терзание кипи, стиска те с ужасна сила,
но макар да те боли, себе си си посветила.
На гурбет си ти дошла, нуждата далеч те прати,
никой тук не ти постла, а колко пъти си изпати.
Зъби стискаш всеки ден, още малко, още малко,
със живецът ти вроден, няма да изглеждаш жалко.
Ставаш, вдигаш рамена и поглеждаш в небесата,
стискаш снимките в ръка и се молиш за децата.
Нека, Боже, са добри, да се учат неуморно,
тез изстрадани пари, да печелят десеторно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
