geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
Jun 22, 2013, 8:13 PM

На гурбет 

  Poetry » Civilian
469 2 3

 



Дълъг ден, по-дълга нощ, влачат се тежат ужасно,
мяташ се, сънят е лош, а леглото ти е тясно.
Пот се стича по чело, натежало от умора,
впримчена в това русло, на отрудените хора.

Плачеш тихо и без глас, за децата, за дома си,
всеки ден и всеки час, не излизат от ума ти.
В теб терзание кипи, стиска те с ужасна сила,
но макар да те боли, себе си си посветила.

На гурбет си ти дошла, нуждата далеч те прати,
никой тук не ти постла, а колко пъти си изпати.
Зъби стискаш всеки ден, още малко, още малко,
със живецът ти вроден, няма да изглеждаш жалко.

Ставаш, вдигаш рамена и поглеждаш в небесата,
стискаш снимките в ръка и се молиш за децата.
Нека, Боже, са добри, да се учат неуморно,
тез изстрадани пари, да печелят десеторно!

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??