Тихо към прозореца поглеждам,
а в очите ми две сълзи напират.
На инат мисля си, че те обичам,
но сърцето ми не е така щастливо.

На инат не мога да заспивам, защо ли?
На инат пиша стихове, но защо ли?
На инат ти казвам "обичам те", но защо ли?
На инат се събират сънищата ни, но защо ли?

И ето, вече не на инат в сърцето си ми ти!
Тази нощ всички звезди свалям за теб, единствена,
за да може те да са моите свидетели, че не в съня,
а наяве те обичам с цялата си душа и не на инат!

На инат те мразя, за да те забравя,
На инат търся при други утеха!
На инат други прегръщам, за да забравя,
ала сърцето ми на инат не спря да те обича!