downy (Силвия Върбановска)
7 1
1.06.2011 г., 11:32 ч.

На инат 

  Поезия » Любовна
781 0 3

Обичам на инат,

не се страхувам,

не изпитвам срам!

Очи не свеждам ниско притеснена!

Боли, не е най-важното това,

защото утре ще те има.

 

Понякога надявам се, понякога мълча,

понякога си спомням с нежност тебe.

Понякога си близо, после пак далеч,

понякога докосвам те, а ти не можеш менe.

И винаги съм сигурна в това,

че от любов не се умира,

но някаква натрапчива тъга

отдавна не ми дава мира.

 

Обичам на инат

и знам, че преди време

трябваше да си замина...

Сега пак на инат ще постоя,

докато с времето изстина.

© Силвия Върбановска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??