На инат
Обичам на инат,
не се страхувам,
не изпитвам срам!
Очи не свеждам ниско притеснена!
Боли, не е най-важното това,
защото утре ще те има.
Понякога надявам се, понякога мълча,
понякога си спомням с нежност тебe.
Понякога си близо, после пак далеч,
понякога докосвам те, а ти не можеш менe.
И винаги съм сигурна в това,
че от любов не се умира,
но някаква натрапчива тъга
отдавна не ми дава мира.
Обичам на инат
и знам, че преди време
трябваше да си замина...
Сега пак на инат ще постоя,
докато с времето изстина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Върбановска Всички права запазени
