downy (Силвия Върбановска)
7 1
Jun 1, 2011, 11:32 AM

На инат 

  Poetry » Love
786 0 3

Обичам на инат,

не се страхувам,

не изпитвам срам!

Очи не свеждам ниско притеснена!

Боли, не е най-важното това,

защото утре ще те има.

 

Понякога надявам се, понякога мълча,

понякога си спомням с нежност тебe.

Понякога си близо, после пак далеч,

понякога докосвам те, а ти не можеш менe.

И винаги съм сигурна в това,

че от любов не се умира,

но някаква натрапчива тъга

отдавна не ми дава мира.

 

Обичам на инат

и знам, че преди време

трябваше да си замина...

Сега пак на инат ще постоя,

докато с времето изстина.

© Силвия Върбановска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??