28.03.2007 г., 8:46

На Ивет

923 0 7

§    §   §

 

                                 На Ивет

 

Нашта внучка ни сканира...

Вперва поглед в нас и гледа...

Може би във мен намира

стар магьосник, в баба – веда?...

Може би изобщо даже

нищо в никой не намира...

И не може да ни каже:

„Оставете ме намира!”

Откъде ли идваш, мила?

Твоят свят не е ли тука?

Може би си разменила

малко обич срещу скука?...

Ти ли нас избра, или пък

никой нищо не избира?...

...А детето само хлипа:

„Оставете ме намира!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...