Mar 28, 2007, 8:46 AM

На Ивет

  Poetry
924 0 7

§    §   §

 

                                 На Ивет

 

Нашта внучка ни сканира...

Вперва поглед в нас и гледа...

Може би във мен намира

стар магьосник, в баба – веда?...

Може би изобщо даже

нищо в никой не намира...

И не може да ни каже:

„Оставете ме намира!”

Откъде ли идваш, мила?

Твоят свят не е ли тука?

Може би си разменила

малко обич срещу скука?...

Ти ли нас избра, или пък

никой нищо не избира?...

...А детето само хлипа:

„Оставете ме намира!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...