25.05.2010 г., 11:49 ч.

На К. 

  Поезия » Пародии
847 0 2

На К.

 

 

 

Аз помня първата ни среща,

на моята врата похлопа ти.

Молбата ти така гореща

изпълни моите гърди.

 

Във дни на мраз и отчаяние,

долепена стоях аз до комина.

Бях постоянно под влияние

шума на твойта бормашина.

 

Бе време… Ремонтът бе приключил.

Изцяло нов апартамент.

Добре ме беше ти научил

да се ослушвам всеки ден!

 

Без теб нещастието ме повлече.

И где любовния пожар?

Ах, колко близко, но далече

е моят мил пожарникар!!!

 

Но ето – огънче проблясна,

изпълни мойто ежедневие

със силни звуци, мощни, страстни

и хубавото ти телосложение!

© Талант Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??