25 may 2010, 11:49

На К. 

  Poesía » Parodias
848 0 2

На К.

 

 

 

Аз помня първата ни среща,

на моята врата похлопа ти.

Молбата ти така гореща

изпълни моите гърди.

 

Във дни на мраз и отчаяние,

долепена стоях аз до комина.

Бях постоянно под влияние

шума на твойта бормашина.

 

Бе време… Ремонтът бе приключил.

Изцяло нов апартамент.

Добре ме беше ти научил

да се ослушвам всеки ден!

 

Без теб нещастието ме повлече.

И где любовния пожар?

Ах, колко близко, но далече

е моят мил пожарникар!!!

 

Но ето – огънче проблясна,

изпълни мойто ежедневие

със силни звуци, мощни, страстни

и хубавото ти телосложение!

© Талант Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??