На кафе с Годзила
На кафенце снощи бях
и годзилата видях,
беше се разплула в сепарето,
като айсберг във морето,
чувал бях легенди разни
как хладилниците празни,
Пешо тихо занарежда,
гледайки я изпод вежда.
"- Лапа бутчетата цели,
без и дума да обели,
а коланът вече яко стяга,
пържолата като я види, бяга."
Изведнъж ни тя погледна лошо,
заприлича ми на Котоошо,
видях живота си на лента
и изчезнах на момента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цецо Всички права запазени
