На кафенце снощи бях
и годзилата видях,
беше се разплула в сепарето,
като айсберг във морето,
чувал бях легенди разни
как хладилниците празни,
Пешо тихо занарежда,
гледайки я изпод вежда.
"- Лапа бутчетата цели,
без и дума да обели,
а коланът вече яко стяга,
пържолата като я види, бяга."
Изведнъж ни тя погледна лошо,
заприлича ми на Котоошо,
видях живота си на лента
и изчезнах на момента.
© Цецо All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
