На Карина

Очите твои ще целуна,

потапяйки се в твоя свят,
заспивай, не искам да те будя,
щом вън е още мрак.

Сънувай зелените поляни,
морета, планините и града,
към които ти ще тръгнеш утре рано,
и аз не мога да те спра.

Как бързо времето отмина, 
доскоро бях за теб света,
а днес съвети ти ми даваш прямо, 
и няма да ти противореча.

Порасна - когато те целувам,
неловко ти се чувстваш, знам,
така обичта ми, тя пътува,

към твоята, и става плам.

Знай, аз съм те родила,
и моя гордост ще си вечно ти,
майчината ми закрила,
и след моя сетен дъх
ще ти принадлежи.