Индиана (Криси)
216 7913
22.10.2007 г., 14:17 ч.

На клада 

  Поезия
510 0 22


Поставена на клада

се чувствам в тъмни дни,

замъкната от „доброжелатели",

на динени кори.

Старая се да не запомням

сторени злини

и моите отминали,

разяждащи вини.


Старая се... но мога ли?

Във вечен спор съм аз

със себе си и мислите,

неизречени на глас.


Минават дни и ето:

Съдбата, ужким зла,

измъква ме от пламъка,

с опърлени крила.


Отърсвам се, усмихнато

повдигам пак глава,

намигвам закачливо

и топло й благодаря. 

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??