На клада
Поставена на клада
се чувствам в тъмни дни,
замъкната от „доброжелатели",
на динени кори.
Старая се да не запомням
сторени злини
и моите отминали,
разяждащи вини.
Старая се... но мога ли?
Във вечен спор съм аз
със себе си и мислите,
неизречени на глас.
Минават дни и ето:
Съдбата, ужким зла,
измъква ме от пламъка,
с опърлени крила.
Отърсвам се, усмихнато
повдигам пак глава,
намигвам закачливо
и топло й благодаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
