Поставена на клада
се чувствам в тъмни дни,
замъкната от „доброжелатели",
на динени кори.
Старая се да не запомням
сторени злини
и моите отминали,
разяждащи вини.
Старая се... но мога ли?
Във вечен спор съм аз
със себе си и мислите,
неизречени на глас.
Минават дни и ето:
Съдбата, ужким зла,
измъква ме от пламъка,
с опърлени крила.
Отърсвам се, усмихнато
повдигам пак глава,
намигвам закачливо
и топло й благодаря.
© Криси All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
