Поставена на клада
се чувствам в тъмни дни,
замъкната от „доброжелатели",
на динени кори.
Старая се да не запомням
сторени злини
и моите отминали,
разяждащи вини.
Старая се... но мога ли?
Във вечен спор съм аз
със себе си и мислите,
неизречени на глас.
Минават дни и ето:
Съдбата, ужким зла,
измъква ме от пламъка,
с опърлени крила.
Отърсвам се, усмихнато
повдигам пак глава,
намигвам закачливо
и топло й благодаря.
© Криси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
