30.10.2007 г., 10:41

На кого му е нужно

1.2K 0 6
На кого му е нужно


На кого му е нужно обич остаряла,
спомени далечни от тежката раздяла?
В скука времето си да пилееш и за
приятелското рамо вечно да милееш.

Остани с личността позната, себе си
бъди и нека съдбата ти крилата твоя
път ти отреди!

На кого му е нужно да мъкнеш тоз
товар, щом като на живота сам си си
господар.

И не в окови да заключиш любовта,
зад хиляди стени, от страх да не
изгубиш този дар, а пусни я към
простора свободна да лети!

Тя орисница е твоя, вечен спътник
в краткия живот. На кого му е нужно
билето с отрова, ако е щастлив и
с капчица любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Вики!Океана от любов вече го намерих!
  • Наистина колко по-хубаво би било да откриваме и малкото красота, която ни заобикаля...! Дълбок и провокиращ размисъл стих! Браво, Мария! Желая ти не капчица, а океан от любов!
  • аз също съм много учудена от себе ситова произведение наистина ми влияе!някои думи имат голямо значение за мен и ми дават напътствия да вървя напред!колкото и силно да звучат думите ми наистина е така и не преувеличавам,повярвайте ми!
  • Браво!
  • Много си права , Мария.
    Прекрасно стихотворение.
    С обич, за теб и капчицата любов.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...