10.01.2009 г., 20:56

На кого му пука?

1.1K 0 3

На кого му пука?


Неописуем ад,
навред се носят писъци на диваци,
ежедневна доза простотия и хаос,
оставят ме без сили, изцеждат ми живеца,
превръщат деня ми в истински кошмар!

На кого му пука
за мнението на тихичкото,
глупаво момиче, което
вечно си мълчи и скришом
нощем плаче!

На кого му пука за нейното
сърце, разбито на хиляди
парченца миниатюрни,
на кого му пука за нейните
надежди и мечти, останали
в забвение, обвити в болка и тъга.

Ще ми се да кажа, че на мен ми пука,
но нима достатъчно това ще бъде,
нима ще изтрие болката, скръбта,
загнездили се нявга в нейната душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Felis Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натъжава, но като че ли в живота тъгата е най-истинското нещо. Поздравления
  • А още по-тъжен е човекът за когото е написано
  • Е трябва лии пък на някой да му пука?
    Или може би лирическата живее за хоркото мнение?
    Тъжен стих.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...