„На Коледа... с любов”
Пукот, топлинка и игриви сенки във нощта,
а навън - дете трепереше от студ...
Множество блага, храна – това е коледна софра,
а навън – дете гризеше смачкан лук...
И сълзи се стичаха по мъничкото личице -
нима за него днес не беше празник?!
Принц наричаха го – преди майчицата му да умре,
а сега - гледаше през прозорците като натрапник.
Гаврошовска картина – каква съдба жестока,
дори и Бог заплака във нощта...
Ръка протегна, помилва главата русокоса
и рече: „На Коледа се случват чудеса!”
В следващ миг – вратата се отвори.
Жена с усмивка блага детето приласка.
Прегърна го и вкъщи го покани,
за да го дари с храна, любов и топлота.
© Марина Стоянова Всички права запазени