florr (Диди Георгиева)
32 129
12.10.2007 г., 15:57 ч.

На колене 

  Поезия
801 0 5
 

Тиха беше нощта,

но очаквах гост да ми е само мрака.

Не заключих моята врата,

да си дойдеш... ме крепеше надеждата...

Не повярвах, че се случва,

мислех, че така ми се струва...

но неканен гост почука на моята врата...

... моят мъж се беше върнал с наведена глава.

Стоеше, паднал на колене

и за прошка ме молеше...

Да забравя, че с друга бях заменена,

да повярвам,  че е обичал само една жена,

че само аз за него съм била любовта...

Другата - целувала по-добре...

но никога за него живота си нямала да даде...

Другата - му запълвала само нощта,

самотата го подтикнала към тази грешка.

Моят мъж се върна, свел поглед към земята,

липсвала му нежността ми и топлината...

Да го прегърна, ми сърцето крещеше,

но да му  се доверя - умът не щеше...

Моят мъж вече щял да ме носи на ръце.

Да го погледна, не ми даваше сърце...

Сълзите му - истински ли са те?

От душата му ли излизаха думите?

Пред вратата ми стоеше...

и в очите ме гледаше...

Моят мъж  чакаше своята присъда...

А аз само любов исках да му отсъдя...

Застанал на колене, плачеше като дете...

Обичал ме, но не можел да си го признае...

Искал ме повече от преди...

Нямал да допусне вече да пролея сълзи...

© Диди Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Опитай пак!И пак!Ако го обичаш?!Иначе няма да си го простиш.
    Поздрав!
  • Труден ще е изборът ти.
    ПОздрав за стиха!
  • Щом има любов, би могла да му дадеш шанс? Ако можеш да простиш, разбира се...Не унивай!
  • Й.Христова пееше"Не вярвай на сълзите в мъжките очи"
  • Прости му и, дай Боже, да е само този път!
    Ако е истинска, на любовта трябва да се дава шанс!
    Обаче зависи колко!
    Бъди силна!!!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??