Тиха беше нощта,
но очаквах гост да ми е само мрака.
Не заключих моята врата,
да си дойдеш... ме крепеше надеждата...
Не повярвах, че се случва,
мислех, че така ми се струва...
но неканен гост почука на моята врата...
... моят мъж се беше върнал с наведена глава.
Стоеше, паднал на колене
и за прошка ме молеше...
Да забравя, че с друга бях заменена,
да повярвам, че е обичал само една жена, ...