На край света!
1.2K
0
4
Тъмна стая на край света.
В камината пламъчета си играят ведро.
Нощта е ясна, но няма пак луна.
Щурчета чуват се в сумрака съкровено.
***
Да, прозорецът отворен е,
аз слушам ария велика,
на природата със нейните блага
и на нощта в очарование обвита.
***
Звездите светят в небосвода блед.
Пристъпвам леко да не го събудя,
този леко видим силует,
стои той там, не мърда…
***
Последна крачка през вратата правя.
Ето, вън съм на концерт поканен.
А сянката избяга и остави ме
да бдя напълно аз нехаен.
***
Ето прага на гората,
вълчи зов долавям от далеч.
Стъпвам бос по свежестта на тревата.
Хладен повей обгръща ме с копнеж.
***
Дървета сиви, с пурпурни листа.
Цветове красиви, някак си изящни
са те на глуха светлина!
Странни силуети пак неясни.
Поляна чиста росата освежи.
Вечерницата все тъй ярко свети!
Самодива с прелестни коси,
пребягва плахо в неясните беседи.
Безсилен съм пред тази красота.
С танц нимфата при мен се спира
и изтръгва ме от мойта самота,
дарява ме с капка от свойта жива сила.
И любим се сред голите звезди.
Политаме далече над бурните морета.
Отвежда ме през бляскави дворци.
Дори облада ме нежно, яздейки комета.
Ледовете на севера ми подари.
Планините на изтока заедно открихме.
С валс горите западни пресътвори.
Пустините на юг с любовта си наводнихме.
Летяхме, любихме се, плакахме.
Света видяхме в смеха ни променен.
Нощта отива си и двамата разбрахме.
Започваме на чисто от следващ ден.
***
И ето изгрева посрещам.
Димът заменил е пламъка игрив.
Прозорецът е тъжен, нима бленувам?
Дали заспал бях, или сега съм ВЕЧЕ ЖИВ?
В камината пламъчета си играят ведро.
Нощта е ясна, но няма пак луна.
Щурчета чуват се в сумрака съкровено.
***
Да, прозорецът отворен е,
аз слушам ария велика,
на природата със нейните блага
и на нощта в очарование обвита.
***
Звездите светят в небосвода блед.
Пристъпвам леко да не го събудя,
този леко видим силует,
стои той там, не мърда…
***
Последна крачка през вратата правя.
Ето, вън съм на концерт поканен.
А сянката избяга и остави ме
да бдя напълно аз нехаен.
***
Ето прага на гората,
вълчи зов долавям от далеч.
Стъпвам бос по свежестта на тревата.
Хладен повей обгръща ме с копнеж.
***
Дървета сиви, с пурпурни листа.
Цветове красиви, някак си изящни
са те на глуха светлина!
Странни силуети пак неясни.
Поляна чиста росата освежи.
Вечерницата все тъй ярко свети!
Самодива с прелестни коси,
пребягва плахо в неясните беседи.
Безсилен съм пред тази красота.
С танц нимфата при мен се спира
и изтръгва ме от мойта самота,
дарява ме с капка от свойта жива сила.
И любим се сред голите звезди.
Политаме далече над бурните морета.
Отвежда ме през бляскави дворци.
Дори облада ме нежно, яздейки комета.
Ледовете на севера ми подари.
Планините на изтока заедно открихме.
С валс горите западни пресътвори.
Пустините на юг с любовта си наводнихме.
Летяхме, любихме се, плакахме.
Света видяхме в смеха ни променен.
Нощта отива си и двамата разбрахме.
Започваме на чисто от следващ ден.
***
И ето изгрева посрещам.
Димът заменил е пламъка игрив.
Прозорецът е тъжен, нима бленувам?
Дали заспал бях, или сега съм ВЕЧЕ ЖИВ?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рефицул Всички права запазени
