На кръстопът
Забравено на кръстопът момиче
танцуваше на кръстопътя.
Под крехката му рокличка прозираше
душата му свежа и кръгла.
Щастливите го съжалиха.
Грозните му завидяха.
Благоразумните се възмутиха.
Мъжете забравиха, че са женени.
Жените им го презряха,
ала всички го гледаха.
Момичето танцуваше.
После звездите угаснаха.
След тях – и луната.
Момичето спря танца
и се озърна –
навсякъде пътища чакаха.
Щастливите бяха заминали.
Грозните се бяха утешили.
Мъжете бяха при жените си.
И жените им ги обичаха,
че навреме са се прибрали.
Един неволник свиреше
на разбитата като сърцето си хармоника
Лунната соната.
Усмихна се момичето.
После се разплакаха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Чакам си поредната с нетърпение!!! Поздрави на Добрич ...
