14.08.2009 г., 0:21

На кръстопът

623 0 6

 

Забравено на кръстопът момиче

танцуваше на кръстопътя.

Под крехката му рокличка прозираше

душата му свежа и кръгла.

 

 

Щастливите го съжалиха.

Грозните му завидяха.

Благоразумните се възмутиха.

Мъжете забравиха, че са женени.

Жените им го презряха,

ала всички го гледаха.

 

Момичето танцуваше.

После звездите угаснаха.

След тях – и луната.

Момичето спря танца

и се озърна –

навсякъде пътища чакаха.

 

Щастливите бяха заминали.

Грозните се бяха утешили.

Мъжете бяха при жените си.

И жените им ги обичаха,

че навреме са се прибрали.

 

Един неволник свиреше

на разбитата като сърцето си хармоника

Лунната соната.

Усмихна се момичето.

После се разплакаха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...