На кръстопът
Забравено на кръстопът момиче
танцуваше на кръстопътя.
Под крехката му рокличка прозираше
душата му свежа и кръгла.
Щастливите го съжалиха.
Грозните му завидяха.
Благоразумните се възмутиха.
Мъжете забравиха, че са женени.
Жените им го презряха,
ала всички го гледаха.
Момичето танцуваше.
После звездите угаснаха.
След тях – и луната.
Момичето спря танца
и се озърна –
навсякъде пътища чакаха.
Щастливите бяха заминали.
Грозните се бяха утешили.
Мъжете бяха при жените си.
И жените им ги обичаха,
че навреме са се прибрали.
Един неволник свиреше
на разбитата като сърцето си хармоника
Лунната соната.
Усмихна се момичето.
После се разплакаха...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Чакам си поредната с нетърпение!!! Поздрави на Добрич ...
