На кръстопът
Поговори със мене, Съдба.
Пресъхнала съм от очакване
за онзи, истинския, само моя път,
за който като дъжд съм се разплискала.
Поговори със мене, Съдба.
На кръстопът съм, искам искрено
от стръмните пътеки да отдъхна -
душата ми е уморена от катерене.
Проблесват в небесата светли пътища,
но те са толкова неистински
и във приюта на душата ми,
затиснати от облаци са като никога.
По склоновете на годините пробягват –
кой в ад, кой в рай, кой – никъде.
И няма да се върнат никога –
аз просто със сълзи съм ги измила.
Поговори със мене, Съдба.
И поизмий прозореца ми.
Да виждам - все пак имам своя път,
макар и пълен със завои.
А цялата съм дъжд…
от минало.
11.04.1987 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
