На Л.
Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
И как очакваше да бъда силна?!
Нима си мислиш, че ще продължа?!
Та болката след теб ме срина.
Ти знаеш, че за мене бе "Мъжа".
Очите ми изпълниха се с мъка.
Сълзите ми не спряха да текат.
Защото любовта ти бе жестока,
защото не видях след тебе път.
Душата ми е мъртва като камък,
замръзна във вековен лед.
След тебе не остана пламък,
а само студ и мрак проклет.
Аз вече не желая да обичам.
Сърцето ми страхува се до смърт,
то помни, че "любима" ме наричаш,
а после тръгваш сам по твоя път.
И знам, че никога не се завръщаш,
макар да знаеш, че отвътре се руша,
към мене поглед вече не обръщаш,
не съм ти нужна, защото ме остави без душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Борисова Всички права запазени
