Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
 
И как очакваше да бъда силна?!
Нима си мислиш, че ще продължа?!
Та болката след теб ме срина.
Ти знаеш, че за мене бе "Мъжа".

Очите ми изпълниха се с мъка.
Сълзите ми не спряха да текат.
Защото любовта ти бе жестока,
защото не видях след тебе път.

Душата ми е мъртва като камък,
замръзна във вековен лед.
След тебе не остана пламък,
а само студ и мрак проклет.

Аз вече не желая да обичам.
Сърцето ми страхува се до смърт,
то помни, че "любима" ме наричаш,
а после тръгваш сам по твоя път.

И знам, че никога не се завръщаш,
макар да знаеш, че отвътре се руша,
към мене поглед вече не обръщаш,
не съм ти нужна, защото ме остави без душа...