На любимото момиче
Момичето любимо
далеч е то сега.
Чувствам се унило,
тъгува моята душа.
Виждаме се рядко -
за по час или по два,
толкова е сладко,
но е малко това.
Желая да бъде
то винаги до мен,
да ме буди с целувка
в началото на всеки ден.
Когато се прибера след труден ден,
то да ме посреща с усмивка
и след тази промивка
да си ляга то до мен.
Знам, обичам това момиче
и изпълва ме любовта сега,
то е моето кокиче,
предвождащо на живота мой пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Батев Всички права запазени
