На майка
Сълзи в очите ми напират,
мъка неизмерима души ме
по един гаснещ живот...
Мамо, не затваряй
очи завинаги,
маля те, мамо.
Без теб ще е тъжно,
много ще ме боли...
Всичко се преобръща в мене,
когато за помощ протягаш ръка,
плахо поглеждаш
и питаш - кой ден е?
... пак ли е ред на нощта?
Болката в теб напира...
Докога от теб да крия,
че идва краят ù,
а тя идваше
с още по-голяма сила,
без да се съобразява
с благородната ми лъжа.
Колко при теб се е застояла,
ще има ли край тя
или този край ще бъде
едно ново начало на болестта?
Не заспивай завинаги, мамо!
Моля те, не ме оставяй
на този свят сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
