2.08.2013 г., 11:24

На майка

839 0 1

 

Сълзи в очите ми  напират,

мъка  неизмерима души ме

по един гаснещ живот...

Мамо, не затваряй

очи завинаги,

маля те, мамо.

Без теб ще е тъжно,

много ще ме боли...

Всичко се преобръща в мене,

когато за помощ протягаш ръка,

плахо поглеждаш

и питаш - кой ден е?

... пак ли е ред на нощта?

Болката в теб напира...

Докога от теб да крия,

че идва краят ù,

а тя идваше

с още по-голяма сила,

без да се съобразява

с благородната ми лъжа.

Колко при теб се е застояла,

ще има ли край тя

или този край ще бъде

едно ново начало на болестта?

Не заспивай завинаги, мамо!

Моля те, не ме оставяй

на този свят сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...