2.08.2019 г., 9:01

На майка

822 0 1

През август е рожденият ти ден 
и като него беше ти сърдечна, жива 
Ноември жестоко отне те от мен -
на него смъртта му отива.  

И зимa бeз жaлocт скoвa мe във лeд. 
Понесох аз загуба тeжка.  
Ceгa бeшe мoятa мaйкa нa рeд  
да губиш съдба е чoвeшка.   

И често пристигаш в съня ми сега, 
макар че пред теб съм виновна, 
Дори и заровена там под снега, 
ти още си майка грижовна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...