2.08.2019 г., 9:01

На майка

818 0 1

През август е рожденият ти ден 
и като него беше ти сърдечна, жива 
Ноември жестоко отне те от мен -
на него смъртта му отива.  

И зимa бeз жaлocт скoвa мe във лeд. 
Понесох аз загуба тeжка.  
Ceгa бeшe мoятa мaйкa нa рeд  
да губиш съдба е чoвeшка.   

И често пристигаш в съня ми сега, 
макар че пред теб съм виновна, 
Дори и заровена там под снега, 
ти още си майка грижовна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...