През август е рожденият ти ден
и като него беше ти сърдечна, жива
Ноември жестоко отне те от мен -
на него смъртта му отива.
И зимa бeз жaлocт скoвa мe във лeд.
Понесох аз загуба тeжка.
Ceгa бeшe мoятa мaйкa нa рeд
да губиш съдба е чoвeшка.
И често пристигаш в съня ми сега,
макар че пред теб съм виновна,
Дори и заровена там под снега,
ти още си майка грижовна.
© Таня Гулериа All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
