През август е рожденият ти ден
и като него беше ти сърдечна, жива
Ноември жестоко отне те от мен -
на него смъртта му отива.
И зимa бeз жaлocт скoвa мe във лeд.
Понесох аз загуба тeжка.
Ceгa бeшe мoятa мaйкa нa рeд
да губиш съдба е чoвeшка.
И често пристигаш в съня ми сега,
макар че пред теб съм виновна,
Дори и заровена там под снега,
ти още си майка грижовна.
© Таня Гулериа All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
