На майка ми
Жестоката раздяла те отне от мен,
завинаги самичък съм в деня студен.
Скитам се безцелно из града голям...
Без тебе, мила мамо, вечно ще съм сам.
Във утрините тихи не чувам твоя глас,
не усещам ласките и тихо плача аз...
Смълчани са полята, вятърът мълчи,
плачат небесата с моите сълзи...
Сковават се реките, обгърнати от мраз,
плачат и орлите със човешки глас,
усещам как потоци, замиращи в нощта,
прегръщат мойта мъка със сребърни крила...
На сутринта отново, потънал във печал,
спускам се по булеварда, в бяло засиял,
мъка ме задавя и с бликнали сълзи
покорно продължавам по хорските следи...
1975 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
