С радост си приела болката родилна
и болката, донесла нова радост.
Кой знае, може би край мен улисана,
изтекла безвъзвратно първата ти младост?!
През нощите над мен в безсъние прекарани,
цвета забравила си твоята коса,
кръвта изгубили си устните,
челото прорязала бръчка -
неволно изпусната.
Сега желая да целуна
ръката ти, по-топла от огнище
и недокосвана от моите устни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация