На майка ми
С радост си приела болката родилна
и болката, донесла нова радост.
Кой знае, може би край мен улисана,
изтекла безвъзвратно първата ти младост?!
През нощите над мен в безсъние прекарани,
цвета забравила си твоята коса,
кръвта изгубили си устните,
челото прорязала бръчка -
неволно изпусната.
Сега желая да целуна
ръката ти, по-топла от огнище
и недокосвана от моите устни.
Ръката, незаслужена от мене с нищо.
Ръка, която без да искам ще изпусна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Вълчева Todos los derechos reservados
