Люса (Людмила Вълчева)
9 11
11 feb 2008, 21:06

На майка ми 

  Poesía » Civil
907 0 4

С радост си приела болката родилна
и болката, донесла нова радост.
Кой знае, може би край мен улисана,
изтекла безвъзвратно първата ти младост?!
През нощите над мен в безсъние прекарани,
цвета забравила си твоята коса,
кръвта изгубили си устните,
челото прорязала бръчка -
неволно изпусната.
Сега желая да целуна
ръката ти, по-топла от огнище
и недокосвана от моите устни.
Ръката, незаслужена от мене с нищо.
Ръка, която без да искам ще изпусна.

© Людмила Вълчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжната истина...Пресъздадена от теб перфектно.
  • ръката ти, по-топла от огнище
    !!!*
  • Не пропускай възможността да целунеш майчина ръка, Люска!
    Много болка има в стиха ти... Болка, но и силна обич! И може би... разкаяние... Поздрав за стиха! Провокира смесени чувства в мен...
  • !!!!
    Без думи!Поздрав!
Propuestas
: ??:??