На майка ми
НА МАЙКА МИ
Най-горчиви са сълзите, пролети
над гробове заради неизказани слова
и неизвьршени дела.
Хариет Бийчър Стоу
Минават годините. Теб те няма до мен
и някакси празен е всеки мой ден.
Откакто сърцето ти спря да тупти,
най-страшната мъка в мене гори.
Липсват ми всеки миг, всеки час
твоята усмивка и нежният глас,
твоята топла и гальовна ръка,
положена с обич на моята глава.
Липсва ми майчината нежна закрила,
с която ми вдъхваше вяра и сила,
как с устни попиваше всяка сълза,
която отронвах в миг на тъга.
Аз в своя забързан живот все препусках
и твоите сълзи, и неволи пропусках…
Днес късно е вече да споделя
чувствата си към теб и обичта!
Упреквам се за толкова много неща…
за изгубено време, премълчани слова…
Но всеки спомен за теб, майчице мила,
в сърцето на топло грижовно съм свила.
Как ми се иска времето да върна,
„Обичам те!” да кажа и да те прегърна!
Да се върна там, където бях дете -
щастливо и безгрижно в твоите ръце.
Макар, че и без теб животът продължава,
ти няма да потънеш, майчице, в забрава!
Сила да ни раздели няма и смъртта,
докато те нося в своята душа!
20.10.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
