НА МАЙКА МИ          

                                                  Най-горчиви са сълзите, пролети

                                                  над гробове заради неизказани слова

                                                  и неизвьршени дела.

Хариет Бийчър Стоу

           Минават годините. Теб те няма до мен

           и някакси празен е всеки мой ден.

           Откакто сърцето ти спря да тупти,

           най-страшната мъка в мене гори.

           Липсват ми всеки миг, всеки час

           твоята усмивка и нежният глас,

           твоята топла и гальовна ръка,

           положена с обич на моята глава.

            Липсва ми майчината  нежна закрила,

            с която ми вдъхваше вяра и  сила,

            как с устни попиваше всяка сълза,

           която отронвах в  миг на тъга.

           Аз в своя забързан живот все препусках

           и твоите сълзи, и неволи пропусках…

           Днес късно е вече да споделя

           чувствата си към теб и обичта!

            Упреквам се за толкова много неща…

            за изгубено време, премълчани слова…

            Но всеки спомен за теб, майчице мила,

            в сърцето на топло грижовно съм свила.

           Как ми се иска времето да върна,

           „Обичам те!” да кажа и да те прегърна!

           Да се върна там, където бях дете -

           щастливо и безгрижно в твоите ръце.

           Макар, че и без теб животът продължава,

           ти няма да потънеш, майчице, в забрава!

           Сила да ни раздели няма и смъртта,

           докато те нося в своята душа!

           20.10.2009