8.04.2008 г., 21:38 ч.

На майката 

  Поезия
670 0 2

На майката!

Сълзи си стичат по моето лице

и отново плаче моето сърце.

Искам отново да ме прегърнеш

и с майчина ласка да ме обгърнеш,

но ти пак си далеч от мен

във този свят така студен.

На този свят родена съм нещастница,

нещастен е и животът мой!

Остави ме сама в света

да порасна в самота,

но станах аз човек сега

с високо вдигнага глава,

и няма вече аз да те коря,

а всички грешки ще простя.

© Красимира Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си. Никога не обвиняваи хората. Те сами се обвиняват ако те наранят.
  • краси прекрасен стих си написал! тъжен е но е с реален поглед върхо живота ти!прекрасно е че изразяваш чувствата си, макар и тъжни по толкова красив начи!
Предложения
: ??:??