На майката
На майката!
Сълзи си стичат по моето лице
и отново плаче моето сърце.
Искам отново да ме прегърнеш
и с майчина ласка да ме обгърнеш,
но ти пак си далеч от мен
във този свят така студен.
На този свят родена съм нещастница,
нещастен е и животът мой!
Остави ме сама в света
да порасна в самота,
но станах аз човек сега
с високо вдигнага глава,
и няма вече аз да те коря,
а всички грешки ще простя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Тодорова Всички права запазени
