На майката!
Сълзи си стичат по моето лице
и отново плаче моето сърце.
Искам отново да ме прегърнеш
и с майчина ласка да ме обгърнеш,
но ти пак си далеч от мен
във този свят така студен.
На този свят родена съм нещастница,
нещастен е и животът мой!
Остави ме сама в света
да порасна в самота,
но станах аз човек сега
с високо вдигнага глава,
и няма вече аз да те коря,
а всички грешки ще простя.
© Красимира Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
