mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

10.07.2014 г., 17:03

На малкия остров

Поезия » Гражданска

619 0 3

На пустинен остров, Робинзоне,

дълго ли все още ще стоиш?!

Избледняха старите икони,

не остана никакъв фетиш!

Тъжно е, когато осъзнаеш,

че на малък остров си живял,

без света голям да опознаеш,

вярвайки в ненужен идеал!

Самотата бавно те убива.

Търсиш смисъл, за да продължиш...

Дръж се, Робинзоне, не унивай!

Първо трябва сам да си простиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Katriona (Кети Рашева)

Поздравление за куража да признаеш, че си Робинзон, че си жестоко прецакан!

2014-07-11T14:28:58+03:00
Sanvali (Санвали)

Хубави истини казваш в стиха си, Мариан!

"вярвайки в ненужен идеал"
"Първо трябва сам да си простиш!"

Поздравявам те за прекрасния стих!

2014-07-11T11:57:31+03:00
iverado (Ивелина Георгиева)

Много ми хареса!

2014-07-10T20:54:23+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0