На малкия остров

Poetry » Civic

620 0 3

На пустинен остров, Робинзоне,

дълго ли все още ще стоиш?!

Избледняха старите икони,

не остана никакъв фетиш!

Тъжно е, когато осъзнаеш,

че на малък остров си живял,

без света голям да опознаеш,

вярвайки в ненужен идеал!

Самотата бавно те убива.

Търсиш смисъл, за да продължиш...

Дръж се, Робинзоне, не унивай!

Първо трябва сам да си простиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Поздравление за куража да признаеш, че си Робинзон, че си жестоко прецакан!

2014-07-11T14:28:58+03:00
Sanvali (Санвали)

Хубави истини казваш в стиха си, Мариан!

"вярвайки в ненужен идеал"
"Първо трябва сам да си простиш!"

Поздравявам те за прекрасния стих!

2014-07-11T11:57:31+03:00
iverado (Ивелина Георгиева)

Много ми хареса!

2014-07-10T20:54:23+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9