7.12.2008 г., 16:51

На масата

1.1K 0 5
НА МАСАТА


Тя е арена на празните приказки,
уж всички сме Сандокани от Азия.
Мечтаем за власт, тънем в изкази.
И пием вино. Замезваме с фантазии.


Тук сме родени с безбройни късмети.
Напиваме се - обединихме родината.
Превзехме Европа - станахме кметове.
На масата за свободата всеки загина.


Хвалбите се пукат от думи-мехури.
Уж сме много. Стоим самотни.
Сега от чукундури сме трубадури.
Дерем се с нокти, като животни.


Наздраве, за балканските ни нрави!
Да пием! Да замезим с фантазии!
И пак на колене оставаме прави.
Дано Бог ни пази! Бог да ни опази!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...