8.10.2009 г., 2:25

На Меланхолик

963 0 13

Обичам те, но не идвай при мен.

В моя свят е ужасно студено.

И в деня ми, ужасно студен,

любовта ми боли непростена.

 

Обичам те, но не идвай при мен,

щом беззвездно небето е нощем.

Аз се плаша отново, че теб

ще раня - ти обичаш ме още.

 

Обичам те, но не идвай при мен.

В самотата боли ме от страх.

Питаш - щях ли да бъда до теб?

Да, Любов - в тишината си щях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...