8.10.2009 г., 2:25

На Меланхолик

966 0 13

Обичам те, но не идвай при мен.

В моя свят е ужасно студено.

И в деня ми, ужасно студен,

любовта ми боли непростена.

 

Обичам те, но не идвай при мен,

щом беззвездно небето е нощем.

Аз се плаша отново, че теб

ще раня - ти обичаш ме още.

 

Обичам те, но не идвай при мен.

В самотата боли ме от страх.

Питаш - щях ли да бъда до теб?

Да, Любов - в тишината си щях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...