На мен се случи,а на теб?
дъжд проливен,вятър ураганен:
със мощта си независима ме покорете,
поканете ме на празника си странен.
Духай, ветре, разроши косите ми,
докосни ме, погали ме, прелъсти ме,
хайде с тебе двама да поскитаме,
низини и върхове да покориме.
Силно, ветре, достигни и подчини сърцето,
нека стон отрони, да заплаче...
казват, всичко, че на този свят е преходно,
теб те има винаги обаче.
Давай, ветре, облаци докарай,
дъжд проливен нека се излее,
да запеят струните накарай...
никой по добре от теб не го умее.
Дъжд пороен, нежно затвори очите ми,
укроти косите, слей се с мойто тяло,
искам да усетя твойта влага по гърдите си,
да събудим с тебе чувствата заспали.
Съблечете ме, измийте всичко грешно,
пречистете ме и заредете с мощ неземна,
призовавам ви, стихии на небето:
Нека с вас безкрая да превземем!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
Хубаво е