Jun 10, 2007, 11:11 AM

На мен се случи,а на теб?

  Poetry
1.1K 0 13
Призовавам ви, стихии на небето -
дъжд проливен,вятър ураганен:
със мощта си независима ме покорете,
поканете ме на празника си странен.

Духай, ветре, разроши косите ми,
докосни ме, погали ме, прелъсти ме,
хайде с тебе двама да поскитаме,
низини и върхове да покориме.

Силно, ветре, достигни и подчини сърцето,
нека стон отрони, да заплаче...
казват, всичко, че на този свят е преходно,
теб те има винаги обаче.

Давай, ветре, облаци докарай,
дъжд проливен нека се излее,
да запеят струните накарай...
никой по добре от теб не го умее.

Дъжд пороен, нежно затвори очите ми,
укроти косите, слей се с мойто тяло,
искам да усетя твойта влага по гърдите си,
да събудим с тебе чувствата заспали.

Съблечете ме, измийте всичко грешно,
пречистете ме и заредете с мощ неземна,
призовавам ви, стихии на небето:
Нека с вас безкрая да превземем!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...