На мислите в леглото ще полегна,
там тихо ще заспя и ще сънувам...
Как те докосвам, щом ръка протегна,
и нежно с устни твоите целувам...
А после, страстно сплетени телата,
ще полетят към онзи миг вълшебен...
Любов и скрити гласове в мъглата,
стенание от страст и вик последен...
На мислите в леглото ще полегна
и знам, че ти ме чакаш там, Любими...
С безкрайна обич аз ще те погледна...
и ще потъна бавно в очите сини...
Те всичко ще ми кажат без остатък
за чувствата сегашни и предишни...
С целувка ще оставим отпечатък,
а думите... те просто са излишни...
На мислите в леглото пак заспивам,
преплетени от страст телата ни утихват.
Когато всеки път любов от теб отпивам,
в съня ми устните неволно се усмихват...
© Албена Маринова Всички права запазени