13.11.2015 г., 17:04 ч.

На мисъл разстояние 

  Поезия
753 2 8

На мисъл разстояние стои
(а тази мисъл често е измама)
едно сърце от слънчеви лъчи,
което чака мен. Но мен ме няма.

Изгубих се. На дребно пропилях
надеждите за истинно начало.
Сега съм само шепа хладен прах,
застинало, бездънно огледало.

Върти съдбата тежкия си меч,
безмилостно сурова към длъжниците
и пак съм неизказано далеч
от хора и слънца, дори от птиците.

А в нощите ми шепнат сто мечти,
почти като магично заклинание:
"Едно сърце от слънчеви лъчи
очаква те. На мисъл разстояние".

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Присъединявам се към поздравите. И мъдро, и замислящо...и оптимизъм във финала...
  • Невероятна! Винаги!
  • Понякога това разстояние е най-дългото, но ако съблечем мисълта и става най-краткото! Поздрави за мъдрия стих!
  • Има три вида гари: Желана, Нежелана и Все ми е тая. За всяка дестинация на Будните влакове, билетчето се плаща. Щото Кондукторът... Сънните влакове обаче, са рай за гратисчиите.

    Приписват на Диоген следната мисъл: "Видях едно дете да пие вода от шепи... и захвърлих чашата си..."

    А седмото правило на Магьосника гласи: "Животът е бъдеще, не минало"
  • Аплодисменти и от мен!
  • Дали вината е във мисълта
    или мълвата поривите скрива?
    Когато "там" е "тук", а "тук" е "там"
    Това навярно е усещане за близост

    Аплодисменти и от мен!
  • Права е Таня. Наистина е невероятно стихотворението, Вики. Поздравления!
  • Вики, невероятен стих, миличка!
    Мисъл разстояние, най-краткото и най-дълго понякога между две души.
Предложения
: ??:??