Nov 13, 2015, 5:04 PM

На мисъл разстояние

Poetry

976 2 8

На мисъл разстояние стои
(а тази мисъл често е измама)
едно сърце от слънчеви лъчи,
което чака мен. Но мен ме няма.

Изгубих се. На дребно пропилях
надеждите за истинно начало.
Сега съм само шепа хладен прах,
застинало, бездънно огледало.

Върти съдбата тежкия си меч,
безмилостно сурова към длъжниците
и пак съм неизказано далеч
от хора и слънца, дори от птиците.

А в нощите ми шепнат сто мечти,
почти като магично заклинание:
"Едно сърце от слънчеви лъчи
очаква те. На мисъл разстояние".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vodoleia (Мария)

Присъединявам се към поздравите. И мъдро, и замислящо...и оптимизъм във финала...

2015-12-05T19:48:54+02:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

Невероятна! Винаги!

2015-11-18T22:30:14+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Понякога това разстояние е най-дългото, но ако съблечем мисълта и става най-краткото! Поздрави за мъдрия стих!

2015-11-17T08:13:09+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Има три вида гари: Желана, Нежелана и Все ми е тая. За всяка дестинация на Будните влакове, билетчето се плаща. Щото Кондукторът... Сънните влакове обаче, са рай за гратисчиите.

Приписват на Диоген следната мисъл: "Видях едно дете да пие вода от шепи... и захвърлих чашата си..."

А седмото правило на Магьосника гласи: "Животът е бъдеще, не минало"

2015-11-14T16:44:39+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Аплодисменти и от мен!

2015-11-14T08:04:00+02:00