На моето най-свято
Душице моя, мъничка и болна,
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,
недей тъгува, миличка, не страдай!
Недей да плачеш ти за някого или за нещо!
Години дълги да не гледаш съм те пазила
от страх, че ще те ужаси човешкото.
И права бях. Ала за мъничко те пуснах
и ето, че сега се връщаш наранена.
За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена.
Тежи ти, че откри у мене другата-
онази, дето не прощава грешките.
Онази, дето плю на булото и пръстена.
Онази, дето изхабява песните.
Онази, дето все си пази своето
и никога не чувства. За да може да живее.
Не се плаши, душице, пак съм същата!
Това е просто начинът със теб да оцелеем.
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,
недей тъгува, миличка, не страдай!
Недей да плачеш ти за някого или за нещо!
Години дълги да не гледаш съм те пазила
от страх, че ще те ужаси човешкото.
И права бях. Ала за мъничко те пуснах
и ето, че сега се връщаш наранена.
За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена.
Тежи ти, че откри у мене другата-
онази, дето не прощава грешките.
Онази, дето плю на булото и пръстена.
Онази, дето изхабява песните.
Онази, дето все си пази своето
и никога не чувства. За да може да живее.
Не се плаши, душице, пак съм същата!
Това е просто начинът със теб да оцелеем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илица Всички права запазени
